Живея в София от както се помня. Тук съм родена и 12 години ползвах "услугите" на ТЕЦ София, а от 3 на Овергаз, която ми се представя като Софиягаз. "Разведох" се с ТЕЦ-а, защото се преместих и до нас тръбата не стига, то и път няма, но това е друга тема.

Преди да се сдобия с ТЕЦ ,15 години сме се топлили с акомулиращи печки и разни други отоплителни тела основно на ток. Аз много добре помня, че като ходехме на гости на баба през зимата тя ходеше по пеньоар, топлеше космоса (държеше отворен прозореца), защото в нейния апартамент имаше парно. А на мен ми беше жега, задушно и ми се запушваше носа. И нещото което ме изумяваше май-много беше факта, че дори и да цвърчиш от жега парното нямаше как да се намали или спре, защото нямаше "врътки".

Това беше и доста време след като дойде демокрацията (ние се нанесохме при баба), но явно ТЕЦ-а почна да ни цака, защото вече не можех да се моткам по тениска през зимата. И въпреки всичко това беше най-евтиния начин да се отопляваш през зимата в апартамент в София. Евтино беше, защото се оказа, че цяла България "спонсорира" парното на софиянци. Факт, който леля Пепа от с. Равно поле, която редовно си плаща данъците едва ли е осъзнала още.  После стана спек, нямаше пари и парното поскъпна и ние оствихме само един радиатор - в моята стая, но леля Пепа продължаваше да топли мен и софиянци. Носът продължи да ми се запушва, но поне можеше да си дишам на воля в др. стаи на апартамента.

С топлинното счетоводсво носът ми се оправи. Сложихме си врътки на всички радиатори и си ги пусках като ставам и си ги спирах като лягам. Плащахме си парното редовно и винаги ни връщаха пари, като дойдеше време за кошмарът "изравнителни сметки". Съседите явно крадяха умерено. Аз напуснах семейното огнище и се превърнах в леля Пепа, която не ползва ТЕЦ, а локално парно, нямам канализация, нямам път до нас, а река, няма съседи, които да ме топлят или да ме крадат и разходите ми станаха двойни и температурата в къщи спадна.