Постинг
27.11.2007 18:26 -
Заложник на трафика
Сега седя в офиса и се чудя какво да правя до 19:00, когато ще си тръгна. Боли ме глава! И хич не съм на кеф.
Като служител със стандартно работно време (9:00 - 18:00) поради всеизвестния спек по улиците на София съм принудена да прекарвам в офиса повече от 10 часа.
Ако си мислите, че моя работодател е удоволетворен от този факт - лъжете се. Когато знам, че ще кеся по-дълго в офиса, принципно си позволявам да отлагам работата за по-късно и да се размотавам. В крайна сметка на мен ми плащат за 8 часа, а не за 10. Освен това времето за почивка - презареждане на батериите - намалява и започва да се натрупва една умора, дето прави всичко да е много тегаво.
Да не говорим, че вече не смея да си правя срещи с приятели за след работа, защото уговорките за 20:00 звучат направо нереално. А колко нерви харча докато стигна до центъра - само аз си знам... В случай, че по някакво супер стечение на обстоятелствата се дотътря на време, то неминуемо ще се окаже, че ще чакам поне 30 мин. някой, който е в задръстване.
Никога не съм делила хората на софиянци и провинциалисти, но вчера, когато пътувах към нас, честно казано имах чувството, че съм в провинцията. Пред мен кола от Перник, зад мен TIR (май беше турски, този не се брои, ама к"во прави на южната дъга), един със старозагорска регистрация ме засече (няколко пъти), а някакъв от Плевен караше в насрещното и се опита да ме изтика от платното, за да не го отнесат... И всичко това ми се случи в рамките на 30 мин. докато се прибирах на полусъединител по Околомръстното.
Живота ми минава по задръстванията на София, затворена в кола или автобус. Живот ли е това?
Като служител със стандартно работно време (9:00 - 18:00) поради всеизвестния спек по улиците на София съм принудена да прекарвам в офиса повече от 10 часа.
Ако си мислите, че моя работодател е удоволетворен от този факт - лъжете се. Когато знам, че ще кеся по-дълго в офиса, принципно си позволявам да отлагам работата за по-късно и да се размотавам. В крайна сметка на мен ми плащат за 8 часа, а не за 10. Освен това времето за почивка - презареждане на батериите - намалява и започва да се натрупва една умора, дето прави всичко да е много тегаво.
Да не говорим, че вече не смея да си правя срещи с приятели за след работа, защото уговорките за 20:00 звучат направо нереално. А колко нерви харча докато стигна до центъра - само аз си знам... В случай, че по някакво супер стечение на обстоятелствата се дотътря на време, то неминуемо ще се окаже, че ще чакам поне 30 мин. някой, който е в задръстване.
Никога не съм делила хората на софиянци и провинциалисти, но вчера, когато пътувах към нас, честно казано имах чувството, че съм в провинцията. Пред мен кола от Перник, зад мен TIR (май беше турски, този не се брои, ама к"во прави на южната дъга), един със старозагорска регистрация ме засече (няколко пъти), а някакъв от Плевен караше в насрещното и се опита да ме изтика от платното, за да не го отнесат... И всичко това ми се случи в рамките на 30 мин. докато се прибирах на полусъединител по Околомръстното.
Живота ми минава по задръстванията на София, затворена в кола или автобус. Живот ли е това?
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 83
Блогрол
