Постинг
22.08.2007 12:42 -
"Мноого съм претенциозна"
Вчера беше втората годишнината от сватбата на едни сладури, на които аз съм кума. Честно казано забравих да им се обадя, но не изпитвам угризения, защото за първата им годишнина ги питах какви са им плановете и те казаха, че смятат да се приберат от морето и да празнуват в София. Един или два дни преди датата 21.08 ми се обадиха (или аз им се обадих, но няма значение) и аз разбрах, че смятат да са във Варна по това време и аз да съм отишла там. И понеже аз съм сбъркано отговорна и непрекъснато се съобразявам с другите, започнах да кроя планове как да стане така, че хем на 22.08 да съм на работа (имаше някаква среща), хем на 21 да съм във Варна. ... е не се получи! Просто нямаше как! След като разбра, че няма да отида във Варна и започнах отново да мисля нормално установих, че съм се изнервила от бързане - да си намеря транспорт до Варна, да се приготвя за въпросната среща (презнетации, изгладени дрехи и още не знам к"во). Ядосах се на себе си, защото в крайна сметка такава покана май означава: "Ние те каним, ама ти няма как да дойдеш." Теглих им една и си обещах повече да не се оставям да ме юркат така.
Да се върна на вчерашния ден и позвъняването около 19:00, точно тогава тъкмо бях свалила залепналия от пот панталон, чувствах се човек, масата почти беше сложена (гаджето, напазарувало и сготвило - романтика да си ...), мятах дрехите от морето в пералнята и мечтаех за коктейл на хамака след вечеря. Виждам аз, че се обаждат сем. Славови и се плескам по челото, че съм забравила да им честитя годишнината от сватбата. Вдигам, замазвам положението и получавам покана за:
- ... осем, осем и половина, да се съберем и да хапнем нещо в Уго, ама ние не можем да се свържем, да резервираме маса! Сега ставаме и започнахме да организираме за вечерта.
- Не знам дали правят резервации. Някой ми се оплака напоследък, че е трудно да резервираш маса в заведенията тип Уго и Дивака. - казвам аз.
След едни обяснения, колко е празна София и няма начина да няма места, аз казвам:
- Мога най-рано в 9.
- Е ние сме казали на другите 8, 8 и 1/2.
Приключваме разговора с: "Ще се видим в Уго."
Към малко преди осем седнахме на масата. Приседна ми от бързане, да не закъснея за събитието "годишнина от сватбата". Оставаше само простиране на пералнята (задължително - нямаше кжо да облека днес), миене на чинии, къпане и привеждане във "вид удобен за логаритмуване". Е напънах се, беше почти 9, ама толкова се изнервих от бързане, че ме заболя корема (дали от това или от нещо др. е без значение). Тегля им една отново и се сещам за миналата година. Тръгвам да звъня и да кажа, че няма да дойда - на женската половина телефона изключен, но звъни мъжката половина, да ми каже, към кое заведение са тръгнали. Аз му викам:
- Няма да дойда, да се бяхте обадили по-рано.
Отсреща:
- Е много си претенциозна!
Обръщение към милото сем. Славови:
Ако искате да присъствам на семейните ви празници или имате желание да се гледате с мен, моля уведомявайте ме предварително. Има всевъзможни начини, като например:
- Обаждане предния ден с изказване на намерение за организиране на среща, в случай че не си сигурен;
- Ако часът е крайно неприличен - пускаш SMS
И най-важното, ако държиш някой да сподели с теб ТВОЯ празник, го каниш така, че да може да присъства.
Да се върна на вчерашния ден и позвъняването около 19:00, точно тогава тъкмо бях свалила залепналия от пот панталон, чувствах се човек, масата почти беше сложена (гаджето, напазарувало и сготвило - романтика да си ...), мятах дрехите от морето в пералнята и мечтаех за коктейл на хамака след вечеря. Виждам аз, че се обаждат сем. Славови и се плескам по челото, че съм забравила да им честитя годишнината от сватбата. Вдигам, замазвам положението и получавам покана за:
- ... осем, осем и половина, да се съберем и да хапнем нещо в Уго, ама ние не можем да се свържем, да резервираме маса! Сега ставаме и започнахме да организираме за вечерта.
- Не знам дали правят резервации. Някой ми се оплака напоследък, че е трудно да резервираш маса в заведенията тип Уго и Дивака. - казвам аз.
След едни обяснения, колко е празна София и няма начина да няма места, аз казвам:
- Мога най-рано в 9.
- Е ние сме казали на другите 8, 8 и 1/2.
Приключваме разговора с: "Ще се видим в Уго."
Към малко преди осем седнахме на масата. Приседна ми от бързане, да не закъснея за събитието "годишнина от сватбата". Оставаше само простиране на пералнята (задължително - нямаше кжо да облека днес), миене на чинии, къпане и привеждане във "вид удобен за логаритмуване". Е напънах се, беше почти 9, ама толкова се изнервих от бързане, че ме заболя корема (дали от това или от нещо др. е без значение). Тегля им една отново и се сещам за миналата година. Тръгвам да звъня и да кажа, че няма да дойда - на женската половина телефона изключен, но звъни мъжката половина, да ми каже, към кое заведение са тръгнали. Аз му викам:
- Няма да дойда, да се бяхте обадили по-рано.
Отсреща:
- Е много си претенциозна!
Обръщение към милото сем. Славови:
Ако искате да присъствам на семейните ви празници или имате желание да се гледате с мен, моля уведомявайте ме предварително. Има всевъзможни начини, като например:
- Обаждане предния ден с изказване на намерение за организиране на среща, в случай че не си сигурен;
- Ако часът е крайно неприличен - пускаш SMS
И най-важното, ако държиш някой да сподели с теб ТВОЯ празник, го каниш така, че да може да присъства.
С компания е мноого, мноого по-добре :)
Още нещо мноого любимо мое- от славните ...
Мно-ого стар номер
Още нещо мноого любимо мое- от славните ...
Мно-ого стар номер
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 83
Блогрол
