Постинг
10.08.2007 17:21 -
Намери си хоби
Автор: verad
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1385 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.08.2007 15:12
Прочетен: 1385 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 14.08.2007 15:12
Това ме посъветва един приятел оня ден, след като му се оплаках колко е гадно всичко, как няма щастие, работата е shit и все такива неща. Започнах да мисля, к"во значи хоби, аз имала ли съм някога хоби и все такива едни затормозяващи въпроси.
Сетих се, че на времето се смяташе за хоби да събираш марки, салфетки, станиоли и каквото там може да се събира. И аз събирах салфетки, най-вече защото някой ми ги натресе и каза, че било добре едно момиченце да има някакви интереси. Така и не разбрах какво му е занимателното. Като ти хареса салфетката на масата - взимаш я! В началото кипеше ентосиазъм... аз имах хоби... събирах всички салфетки от масите и влачех у нас. Нямаше къде да ги прибирам. Един ден с мама ги прегледахме, уж подреждахме, и се оказа, че нямам усет за събиране (плявата беше). Загубих интерес и това хоби, вече не ми беше хоби.
... и хобито за мен от тогава е нещо скучно, точно след 3 дни загубвам интерес. Освен това събирането на каквото и да било предполага заемане на пространство, чистене и подреждане. Аз и без това съм плюшкин и се привързвам към вещите си...
Следващото хоби беше сглобяването на самолетчета, кораби и каквото там има в кутията. Само, че и тук ударих на камък. Тази работа е доста пипкава и изисква търпение и място, удобно за тази цел. Е, нямах късмет, всеки път когато седнех да се занимавам или ме хващаха лудите, или някой започваше неизбежно да има нужда от масата, бюрото или пода, където съм се разположиха. Да не говорим, че аз съм малко джаста-праста и макетите ми бяха оплескани с лепило, криви лепенки или разместени части. Което само по себе си повече дразнеше мен, тъй като явно липсата на търпение ми пречеше да изпитам някакво удоволетворение от това хоби. Много добре занаех, че ако не го сглобя за 2-3 дни, никога няма да го довърша.
След което думата хоби изчезна от речника ми и я заместих с "обичам да правя...". Не знам защо, но за мен думата "обичам" в комбинция "да правя" е малко по неангажираща от "хоби". Така започнах да обичам да карам ски, да ходя на море, да играя федербал и народна топка, да карам колело, да играя на "Седморката на Блейк" в двора (телепортацията не беше проблем), да ходя на гости и т.н. и т.н. и това са неща които още обичам да правя.
Сетих се, че на времето се смяташе за хоби да събираш марки, салфетки, станиоли и каквото там може да се събира. И аз събирах салфетки, най-вече защото някой ми ги натресе и каза, че било добре едно момиченце да има някакви интереси. Така и не разбрах какво му е занимателното. Като ти хареса салфетката на масата - взимаш я! В началото кипеше ентосиазъм... аз имах хоби... събирах всички салфетки от масите и влачех у нас. Нямаше къде да ги прибирам. Един ден с мама ги прегледахме, уж подреждахме, и се оказа, че нямам усет за събиране (плявата беше). Загубих интерес и това хоби, вече не ми беше хоби.
... и хобито за мен от тогава е нещо скучно, точно след 3 дни загубвам интерес. Освен това събирането на каквото и да било предполага заемане на пространство, чистене и подреждане. Аз и без това съм плюшкин и се привързвам към вещите си...
Следващото хоби беше сглобяването на самолетчета, кораби и каквото там има в кутията. Само, че и тук ударих на камък. Тази работа е доста пипкава и изисква търпение и място, удобно за тази цел. Е, нямах късмет, всеки път когато седнех да се занимавам или ме хващаха лудите, или някой започваше неизбежно да има нужда от масата, бюрото или пода, където съм се разположиха. Да не говорим, че аз съм малко джаста-праста и макетите ми бяха оплескани с лепило, криви лепенки или разместени части. Което само по себе си повече дразнеше мен, тъй като явно липсата на търпение ми пречеше да изпитам някакво удоволетворение от това хоби. Много добре занаех, че ако не го сглобя за 2-3 дни, никога няма да го довърша.
След което думата хоби изчезна от речника ми и я заместих с "обичам да правя...". Не знам защо, но за мен думата "обичам" в комбинция "да правя" е малко по неангажираща от "хоби". Така започнах да обичам да карам ски, да ходя на море, да играя федербал и народна топка, да карам колело, да играя на "Седморката на Блейк" в двора (телепортацията не беше проблем), да ходя на гости и т.н. и т.н. и това са неща които още обичам да правя.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 83
Блогрол
