... не, не ми отговаряйте!

Преди два месеца си смених работата. Освен, че си смених местонахождението на офиса, смених малко полето на действие. С две думи в момента се занимавам с неща, с които не практика (теорията я знам) не съм правила никога.

Отивам аз в новата фирма и две седмици, аз идвам на работа сутрин, яко чат до обяд, после новини, клипчета и т.н докато не стане време да си ходя. Издивях! Прибирах се по-уморена отколкото когато бях супер претоварена на старото си място. Но не смея да кажа - дайте работа! Защото предния път така - няма, няма, па си бра лайката.

Когато ме забелязаха и ми дадоха да правя нещо бях толкова щастлива, че се писах на всички в ICQ да се похваля.Започнах аз да ръчкам, да пробвам, да тествам и да задавам въпроси и всички ме гледаха странно. Много съм се била юркала.

Сега пак същата история. Тъкмо набрах скорост и си викам "Дай да го опаткам до края!" и колегата вика:
- Не се юркай, за сега не мога да ти дам повече информация, чети manual-а!
То не знам дали знаете, ама M$ като почнат да пишат документация малко се отнасят (или по-скоро правят такива сложни приложение, че трябва после много да се описват, а после и четат).
Писна ми да го чета тоя manual. Аз като не мога да си го представя, това как ще стане в конкретния случай, започва да ми става скучно.
Освен това, като си представя, че ме очаква пак периода на чат и браузене направо не ми се идва на работа. И после като знам, че ще ме юрнат да бързам към края на проекта, за да се предава се демотивирам още повече.

Въпросът по-скоро е аз ли съм бърза или те са бавни?

Ще го имам в предвид...
Старо правило - те ни лъжат че ни плащат - ний ги лъжем че работим.. и докога ?

аз в момента си мисля вече, че не съм си ги заслужила даже
:))